ето пак.

някакво завръщане би трябвало да е това.
два концерта на остава объркаха цялата ми ориентация
за навън и навътре и отношение далече - близо.
прескачах от песен на песен,
подскачах от време на време.
гледах хората, много ме радваха всички.
после се натъжих, че това просто няма да се повтори
скоро. защото изборите ми винаги са били далече от
всичко, което ме изпълва с радост (това пък е супер моментно, кое точно ме изпълва...).
винаги съм си се чудила. но все пак си мисля, ако
бях направила обратното на това, което направих, дали
наистина би било това, което си мисля. пак няма гаранция.
така, че май е по-добре да си съхранявам миговете в
мене си, в листчета и къстчета от странни материални предмети
и след време разравяйки боклука (т.е. шкафовете из стаята ми)
да се усмихвам доволно за споделените усмивки и погледи.

снимането е някаква друга тема. интересно е как преди да
отида някъде правя снимки в главата си, а след това, когато
трябва да ги реализирам, вече нямам желание. сякаш е някакъв страх
от разочарование от получения продукт. все искам да е изпипано
и наистина постигнато това, което е било в главицата ми.

няма снимки. има само някакви проби, които днес ще проявя.

но пък има слънчо, на котто не мога да не се усмихна.
йе йе йе.