понякога тази ограниченост от пространствена гледна точка има и добри страни, може за един ден да срещнеш красив човек точно три пъти, да говорите доста. да обядвате. но поради различните нагласи за деня, да не успеете да пийнете нещо вечерта заедно. но въпреки това самите случайни срещи, на два пъти вечерта за 1час из улиците в големия студ, бяха просто като отскоци от земята, хих. едно прекрасно бяло яке, като снежно човече и две бистри езера за очи.
и е странно когато пратиш смс с обяснението колко е малък триер и как си видял някого и точно на него го пратиш и в същия миг, когато натискаш send и той влиза в същото заведение...
дам, вълнуващо беше.
Няма коментари:
Публикуване на коментар