, , , , ,

оглеждам се по разни сиви места, които стоят на все една и съща дата и се стряскам, че моята чернилка е все така замръзнала. някой си мисли, че самота е отговора (греши). в дупка съм, но й се радвам, пускам неща на земята, скубя цветята, смуча с прахосмукачката, малко си мокря лицето неочаквано, слушам музика силно и пея, гледах фрида (ооо, филмът е, хъм, филмът трябва да се гледа, но сякаш имах други очаквания, които не съм сигурна дали се оправдаха, но искам си повторението скоро. и да очарователно танго на фрида и картините, болна работа!), обмислям rockncoke и други пътувания като се върна, пак тумбеско писмо(отворено в тоалетната,което нищо не значи+) на дете ме радваа-има и бонбон за 1 юни размазан малко на листа, мн съобщения тоя месец и сметката е ужасно висока, наивно не същестува вече за мен, очаквам герм. да отпадне при следващия мач с аржентина (непоносимо е из улиците след някаква тяхна победа!) истигастиязапетаисигурнонищонесеразбираамквопък.