малките големи неща

пловдив.
пристигаме в невероятната жега към 13ч.30. мушваме се в хеппи, където е около 22градува, чак ми хрумва нещо за връхна дреха?! салатки и сладки приказки. детето стопирало цял преди обяд не може да ни намери, защото пловдивчани май казват, че няма хеппи там. а асето ни пита дали е онова на магистралата. искам нещо за спомен, но бързо забравям за идеята. случайно намираме някаква рок кръчма, където е също така хладно и пием по никое време по бира, по флирт. главата ми натежава. крещим след и., който говори по телефона и въобще не ни чува, а върви забързано към конюшните. пред пощата под шарената сянка чакаме момичето с новата коса и щурата усмивка =). обяснявам за футболната топка или по-скоро разяснявам... хихи. отбивка кратка в дюнерите. после към стария град и се разлагаме на столовете пред сцената. на някой му се разхожда и тръгва. но жегата и липсата на морския полъх се усеща толкова силно, че просто исках да съм под дървото с голямата корона. а всичко след това са просто емоции.
....

маг и м. идват по едно и също време на море. ах радвам се, ах радвааам се. и слушам по 10 пъти на ден [snow patrol - chasing cars]

Those three words
Are said too much
They're not enough

If I lay here
If I just lay here
Would you lie with me and just forget the world?

Forget what we're told
Before we get too old
Show me a garden that's bursting into life