нечовешка вечер. нереален край. в автобуса сме за едно евро. ив си търси портмонето. подяволите няма го. слизаме. тя търчи обратно в тъпканицата да го търси. а шофьорът е мил и пита какво става да чака ли. обяснявам му. той друго ми разправя, но пък чака с мен... но е яко гъч в лъкито и колкото и да тъпчеш и мачкаш, просто е не възможно да излезеш за 3мин. ... и така шофьорът губи търпение и тръгва, след няма и минута ив се появява размахнваща Нещото.......... fuck forever и това е. пеем и мрънкаме...
не, няма да се върнем, съдбата не решава вместо нас. хващаме си такси и се прибираме, за да завърши прекрасната вечер, така като ние искаме.
йех.
по едно време по пътя към таксито я ръчвам с думите: еееее, веселко си изкарваме ние двете хахаххахаха.
и да. край
лека нощ.
2 коментара:
ако не са тези вечери (и още), как ще преживяват дистрибуторите на чай? :)
това заглавие ме изплаши.
Публикуване на коментар