ако дес ще я убие един ден музиката, но то мен - думите.
задушавам се и дишам дълбоко едновременно...
притискат ме и няма спейс.
прескачам главните букви. и са ми само картички в главата. снощи едва успях да заспя за едните глупости и мисли. ей така си пиша непратени знаци, които не знам колко пасват да бъдат от мен казани, но това не е важно. въобще даже. и не спирам да чета (боже, пол, колко е хубав, хиляди пъти блгдр м.!),
да те чета, не мога да престана. преписвам и се измарям на 2рия обмен думи, защото се тормозя от питанките незапитани и спирам. затварям всичко и си мисля са хубавата част...
bowie е бог.. тези дни. особено life on mars, песента си има 2 историики и е мило.
п.с.
исках зима, ето я. не смея да кажа, че е клинч! не смея, да му се насладя, но си нося обецата със снежинка и чакам по спирки автобуси, пиша неслушайки музика...
Няма коментари:
Публикуване на коментар