изливане

трябва да го кажа, напиша, изкрещя... без глас и мастило. но просто трябва, защото ще полудея от питанки и две зони. и липса на глас, един единствен.
мятам се от леглото на стола, от стола на леглото, от там на автобуса до магазина и обратно. нося си тежестта и се опитвам да свиквам, да е така както си го направиш, отново и за пореден път.
...
естествено този път е друго. ммм. =)
...
сега разбирам прекрасно много хора край мен, осъзнавам, че прекалявам със зелените слушалки и други бутони. отрежете ми пръстите и ми запушете устата... ъм... тогава и нослето трябва да ми клъцнете... -хилясе!- ммм и сега му е мястото *туптуп.като.мамунче.доволно*, само бу ще разбере. =)
и ми липсва м., скучно ми е като на нея, съгласна съм с последното й изречение, искааам в берлин и аз! хайде! кога? всъщност какъв берлин? защо? уф, не са ми важни отговорите, просто хайде!
...
иначе ме чака една тухла икономика, която трябва да сдъвча, изгризкам, схрускам или просто изям, някакво такова смилащо глаголно си избирам и почвам. макар да съм закъсняла с един семестър не е така страшно. а и вторият сега започва, от прекалено рано е твърде летен, вече няколко дни градусите са около 22 и чак не му се радвам много, защото колко ще стане до юни, не искам жеги, не!
и май мрънкам.
а не исках.
но ми е усмихнато пък!