...As I live out the story of a stranger in love Waking up going on In the other world that spins around undone...
I got lost ~
някак си повтарям онова за жълтата тиква, презрялата и вече простееща.
*
hoaan си тръгва, а на мен ми става толкова тъжно и сутринта в автобуса на път за работа се разплаквам, ужасно е, искам да спра да правя така за всякакви неща и е толкова лесно, само трябва да си помисля нещо и се чувствам като намокрена от дъжд, от който не мога да изсъхна с дни... а следваше вечерта изпращане. после вкъщи намирам подарък на него пише канада и да отида да я посетя някога. искам. някога. но ме съмнява, макар да не знам какво ще ми се случи идните години, просто си мисля, че може и въобще да не я видя. но пък светът е малка пингпонгова топчица и се върти, а човек никога не знае...
иначе с дес сме с бактериална инфекция, каквото и мамка му да значи това, но от седмица гърлото още го усещам дразнещо и се надявам скоро да забравя за това чувство...
~
още 31 дена и светът ще се срути по най-красивия и топъл възможен начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар