докато

вървя хората гледат неприкрито мацката на блузата ми и това не ми харесва,
както и да ме питат колко е часът, докато слушам музика на слушалки и пиша нещо.

нищо не е на правилното си място, нищо не е на правилното си място
слушам и противореча, гледам и противореча наум и после пак, но този път
никой не е на правилното място, никой не е на правилното място
провлачено

късам стари егоисти (и искам да звучи буквално, но няма как), отделяйки стратии на ина и реклами на абсолют. пък деси прави същото, ако не знаете =).
и сладоледът е кафяв, прекрасен, става ти тежко от кофичката
т. спасов пък беше скучен, но се радвам за концерта и за абсолютната мишел, където сервитьорката чете естествен роман и иска да й платим, когато и ние точно това искаме.

!
спрете да ме питате докога или колко още ми остава, подяволите.
повече от 1095 дни може да е, може и да е три месеца.

о! и вчера си изхарчих всичките пари за книги и ми беше толкова хубаво да го мисля, звучи толкова успокояващо, даже успявам да ги събера в чантата си хех!

...да изчезна масово. да изчезна.

stp whsprng