когато ми се крещи, слушам nin.
на слушалки и гледам между хората.
докато дойде моментът, в който всичко се излее под някаква форма. дали сълзи, дали гняв, дали яд, дали просто мълчание, което е винаги най-лошия възможен вариант.
ако до преди няколко седмици твърдях, че това е една от най-хубавите ми години ще обмисля сега казаното в последния месец.
не искам да чувам нищо за никакви критически години, да се скриват или да намират начин да си ги превъзмогват някак. или ще... или ще кажа неща, който не мисля, който в такива моменти сами се изнизват. сега просто трябва да говоря и да обяснявам все същите неща, защото хората си мислят, но не питат. усещам това връщане ще е бягане насам-натам... да видим от кого. мисля да взема ужасно малко неща от тук, за да ми е по-лесно пренасянето.
и ако това не звучи ядосано, ще го кажа, ужасно съм ядосана!
глупавото е, че той усеща вече когато нещо не е наред. а аз неумея да лъжа. а да мълча малко... за малко.
2 коментара:
свива ми се стомахчето като прочитам и не, не е от неядене. очаквам те с коледно любовно писмо, защото със затварянето на класик приключи един период, който не знам как би бил по-хубав, ако не пиехме кафе с доза мляко там.
You can not protect yourself from sadness without protecting yourself from happiness.
целувам те.
Публикуване на коментар