alive

into the wild

отидох сама на кино, имах нужда от големия екран, от този филм, от губенето между сцените и потъването в реката. и когато свърши, някой изотзад каза...
шон пенн е гений.
мдам - аз.
картините, които се разлистваха бяха толкова красиви, толкова мръсни, толкова бели... да, представете си, даже има няколко кадъра, докато пикаят. та ако това е критерий, че един филм е реален, качествен, блабла, когато камерата се е навряла в тоалетната, която всъщност в случая липсва като такава, спокойно тези кадри не са си ги спестили.
откъс запомнен с впечатления остри: едно негово къпане, забавените движения, на въртящата му глава и радостта от разпръскващата се вода наоколо, падаща от надупчена метална кофа? :), много красив момент.
музиката: pearl jam... много добро попадение. !!!
сетих се за фестивала, където беше пак някакво откъсване от цивилизацията и така диво, кално, студено, водата на 5 минути от нас, пригодена да си налееш в нещо, банята - жени/мъж ... почти не е за коментар, но да... това е. и е хубаво. но въпросът е колко хора в днешно време биха поели на такъв път, с такава идея и толкова вглъбени. аз не мисля, че бих издържала дълго. признавам си. но искам да го правя от време на време, за да мога да усещам и оценявам загубата на съвсем нормани неща наоколо, имам нуждата да ми се сочи с пръст, че може и да е по-зле и че калта ще изсъхне и ще се махне по-лесно, дъждът все някога ще спе и ще изгрее слънце. тази природа наистина е наоколо, може да е опасна и гостоприемна едновременно, да. и нямам търпение до следващото такова покачване на планина или примерно на фестивал в калта на някое едновремешно летище дори да е със същата палатка ха!

кой е с мен? мигмиг

филмът влиза в моя топ10, който никога не съм правила, но няма да го забравя да го спомена. когато... някога.