to me it is strange<>muse<>
this feeling is strange
but it's not gonna change for anybody
___
когато не излизам от стаята си повече от 24часа е някак странно. искам да си имам всичко тук и да не мърдам, купувам си 1кг кисело мляко за таратор и мюсли и също толкова сирене, което се надявам да не вкисне, защото не мога да го изям бързо, а ми се иска.
оплаквам се на тилл, че по-скучен ден не може да има никой и когато му казвам с три-четири думи, той се съгласява напълно. предлага да ми сготви нещо. мило е. радвам се. после му предлагам просто да мине утре да поговорим. неочаквах да го направи, но наистина се появи със сладолед, шоколад с кравепетна и бисквитки. говорихме много за какво ли не, обясняваше как няма приятели германци и ми стана много любопитно... изобщо следобедът беше хубав и направи деня такъв.
а сега си тегля последно танго в париж, за което някога казах че актрисата ми напомня на катето, вече май не мисля така, а и тя тогава като го гледа не се съгласи. липсва ми париж...
има още 10 дни до края, може би даже 9. това броене ме плашни. мисля да не го отчитам просто. вие ми се свят. но отивам да чета.
3 коментара:
Много е едно такова странно като не си си подавал носа навън сума време и изведнъж се покажеш и слънцето ти бие един шамар и ти кресне че не си излизал. Много е едно такова филмово... като на 3D кино.
И мен днес ме наби :S Недей се застоява толкова, ученето няма да избяга.
мммдаам фрасва те небето хаха и сякаш ме е страх да срещна други хора... някак не ми е до тях... а материалът е толкова много и така безкраен... днес имаше разходка. беше добре.
и аз си стоя вкъщи.дремя на леглото.съчинявам диалози.готвя.ям. ходя до тоалетна.къпя се.и пак се връщам в леглото.
Публикуване на коментар