пълноцеллнното

вчера беше денят на дните на годините изобщо. представях си го така невъзможно, че е все така нереално.
сега ми е спокойно. толкова спокойно и хубаво. ще си довърша започнатите 3 книги, мисля за пътуванията скоро, оставащите дни. и пак времето минава, явно си е заслужавало да минава 6 месеца през мен без да усетя и запомня нищо съществено. явно е трябвало така. когато си помисля пак как тичах по стълбите и плачейки обяснявах на мама, че всичко е наред и съм си взела проклетия изпит и ми става ужасно смешно, ама такова весело, мило.

и така. сега ще пия. не точно сега де, но днес и утре и йееее. може да идва лятото вече. :)