когато чакаме да си тръгнат хората от стаята и отваря тефтерчето да ме пита това да му обясня. знаех, че ще е преписал правилната част. опитах да допълня написаното, всъщност ми щукна ей така и беше ужасно правилно.
исках да заключа блога или просто да го няма. не мога да пиша нищо или да споделя нищо без да се сетя за всичко случило се и оправданията... мое си е решението. човек трябва да рискува. за да останем и да сме, продължавайки напред. и не искам да губя нищо, но всъщност кой иска. а и нищо никой никога не може да знае... кога и какво ще се случва. изненадите предстоят сигурна съм и се надявам да са от онези чудесните.
dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good * dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good you're dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good dark shines bringing me down making my heart feel sore because it's good
1 коментар:
ако поемеш риск има 2 изхода - добър и още по-добър. при първия си се провалил, но си щастлив, че все пак си опитал и няма да живееш с непрекъснато натрапчивия спомен, че еди кога си еди как си и защо тогава не рискувах, можеше да...
втория - е ясно.
само напред и нагоре ири. :)
Публикуване на коментар