опитваме се да е както преди. да стоим докъсно и гледаме идиотския сериал. продължавам да си изяждам очакванията и надеждите, някак започват да ми сладнят и да се настройвам за 5мин, че всичко е ок. отново се радвам като малко дете и повтарям нещата по няколко пъти един след друг с различни гласове.
ето така като сега:
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
може да ходя на oasis в berlin с дес и асето
все още нищо не е реално. но все нещо ще стане реалност. в каква форма и доколко не ме интересува. отново ми е хубаво и от време на време спокойно. искам да мога да се обаждам, без да мисля че всъщност не трябва... но и това ще стане. искам да ми се обаждат без да мислят.
на стената ми над леглото пише на бял лист с червено *мозъците са ужасно нещо. хората не трябва да мислят, ако искат да обичат.* от м.
1 коментар:
Някой Някъде Те Обича
Вярвай
Търси
и Чакай
Той Ще Те Намери
Публикуване на коментар