...tea е изпит буквално и преносно.
въпреки че пак виждам как се срещаме в песен (lost?), но така и се подминаваме.
утре трябва да има много от малкото неща, които знам и малко от тези, до които не успях да стигна. и не пиша тук, защото почнах да мисля кой как ще го разбере и през ред да споменавам неща кодирано за различни хора, по-скоро за един. а и какво да пиша как съм в стаята си по цели дни и нощи като в затвор на собствената си съвест и едва се понасяме и си се дразня, че си го причинявам всичко това. но винаги е така и да...
are we human or are we dancer
will your system be alright
when you dream of home tonight
there is no message were receiving
let me know is your heart still beating
сузи има три малко палета и всичко е минало нормално, все едно говоря за сестрата, която нямам. хаха.
хайде стига ви толкова. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар