ужасно е неудобно с макчо на прозореца, затова не пиша никъде, само гледам и кликвам с мишката.
та преместих се. стаята е малко по-голяма, цветята ми са живи и едното даже има лилави цветове. все още не мога да намеря точното място на нещата, но въпреки немалкият хаос успявам да си намеря всичко, като върна малко лентата назад и помисля къде бих го сложила, за да го търся пак там. наистина в този ред си мисля, си откривам нещата...
берлин:
много студен този път. забравих си слънчевите очила, четката за зъби и картата на берлин от предния път, за която си повтарях -само да не я забравя- само да не я забравя-. е, забравих я, точно преди да изляза се сетих, намерих я набързо и я оставих на леглото... усетих се в автобуса, установих го със сигурност вече в берлин.
първата вечер се разхождаме из нощен берлин, ядем суши или не, преяждаме със суши. после на бранденбургската врата има гигантски марионетки, които не знаем защо са там, но се оказва, че са от известна френска куклена трупа от royal de luxe, която е пуснала момиченцето от източен берлин, а чичо й от западен и се срещат на бранденбургската врата.
на следващия ден отивам да посрещам катето от летището и по пътя има някакви изкуствени стени или нещо подобно и ужасно много хора по нея, зад нея, пред нея, край нея и задръстване. но аз съм тръгнала на време и не се притеснявам и гледам, гледам и йех, берлин! :)
посрещам я, тя цялата в лилаво хаха, прекрасна просто. и куфарът й празен, за да го напълни с биопродукти и подаръци! тръгваме към франкфуртската врата, за да оставим багажи и да тръгнем на разходка отново. изобщо берлин беше тигели по големи улици, търсене на поредната s-bahn или u-bahn спирка, пак ядене на суши, където с асето и дес бяхме до checkpoint charlie. изненадах се как го помнех къде беше точно, минахме и край hard rock cafe - снимах трабито и излязохме, беше много студено като цяло, ходихме до потсдам и разгледахме двореца сансоси или зансоси хаха, беше много красив! и тори беше много много хубава и хубаво, и хубав! и си тръгнахме от берлин по най-неочаквания начин - за малко да изпуснем самолета си, заради закъснение на всичките възможни или предвидени влакове и толкова не ме е било страх и не съм била така безсилна като в онзи момент, когато просто се оставихме на една мудна жена шофьор на такси, да ни закара и дойдоха още двама с нас, за да си разделим разходите... гледах пътя и си мислех, няма начин да успеем или подяволите все трябва да има мъничка надежда!! накрая стигнахме тичаме по ескалатора отиваме на чекина и една ужасна, ужасна жена ми обяснява как трябва да идваме по-рано, 40мин преди излитането на полета, а не 30 примерно и че тя вече затворила чекина и блабла и аз обяснявам защо и как, освен това зад нас се е наредил още един човек за същия полет, но тя е ужасна, толкова, толкова ме вбеси. сякаш го бях планувала и нарочно го бях направила, сякаш стоях пред нея и й се усмихвам с присмех, че така да ми говори... все едно успяхме! качихме се, излетяхме... освен това като се качихме имаше една жена с дете, които чакахме, защото видиш ли са закъснели.
иначе за триер питайте катето, тя ще ви разкаже, а и за люксембург. на мен ми беше хубаво с всичките й въпроси за дворци, за странни храни или семена, или подправки, или плодове. всеки ден беше все по-лилавка хаха! и пазари много както никоге не бих предположила! ама сега ми липсва и много се радвам, че беше при мен, радвам се за преживяното и се надявам част от него никога да не ни се случва. когато я изпращам влакът пак закъснява, изпускаме връзката за летището и всичко се повтаря от преди 3 дни. качва се на следващия възможен влак, но в кьолн си изпуска връзката, защото нейният е закъснял и го изпуска за секунди пред нея, малко преди да натисне копчето да се качи... пътува в такси отново, този път обаче с мъж шофьор и си представям задръстванията към 16ч30-17ч... полетът й е в 18ч. пътувам към триер и чакам, чакам от 17ч. до 17ч30 да се обади, че е успяла, мисля варианти какво да прави, ако не успее, но пак си мисля за мъничката надежда и всичко ми е свито и толкова стресово пътувания съм нямала никога, никога! и мразя deutsche bahn и ryan air, но просто се налага да пътувам с тях, но това не ми пречи да ги мразя! :)
и така, все пак отново успява да си хване самолета, прибирам се и виждам едно от топ 5- нещата които винаги забравя хаха.
скоро снимки!
сега почивка, почивка, по.чивка и пак така!
Няма коментари:
Публикуване на коментар