дослушаха ми се sigur ros, мисля си за сняг, за правене на снежен човек, за борба със снежни топки и се сещам за нещо такова в бургас... преди... две години (дете? :).
иначе тук вали, вали от два дни и ще вали цяла седмица, дъжд де. и времето е есенно. но някак не я усещам този път, дали защото вече не минавам през моята си алейка към университета с шарените дървета в пастелни оранжево-червено-жълто-зелени цветове, не знам! просто нямаше есен тази година, потъна в преместване и нагласяне, чакане на пратки, които не искат да идват. накрая дойде пустият му шкаф и го сглобих съвсем самичка!!! чудя се тия хора как си представят да сложа магнитчето за вратичките, когато към тях няма такива пластинки, които да ги привличат! идиоти! то пак се затваря де, ама да... в процес на досглобяване е!
отделих книги, които искам да върна, но е толкова трудно, искам си ги всичките тука, а са вече много и ще трябва малко по-малко да ги връщам. щото пък видях една на кафка и исках да си я взема, ама реших че докато не прочета онези разкази няма пък! :)
и така е при мен, време и чакане, чакане на времето да побелее. и е спокойно някак.
florence and the machine са новите любимци, целият, целият албум, моля!
1 коментар:
да, преди две години. ако е онова след нова година, за което си мисля и дето не можехме да направим топки? то ли?
а флорънс наистина е велика, особено с машинарията си! забелявам масово нарастващо полудяване по нея/тях. пуснаха ги в един клуб в софия (бяхме на ник кейв и други вечер)
Публикуване на коментар