в последно време сънувам и разказвам сънищата си, защото има в тях някакви екшъни даже и когато ме събудят, си мисля още за тях и не спирам да разказвам с глупави подробности, докато не ми затворят телефона. добре, че хората са мили и ме търпят.
но явно вчера слънцето не ме изтърпя като го гледах със затворени очи и днес не се показа, остана скрито зад облаците.
мислите ми са само за времето и почващия от другата седмица семестър, всяка сутрин търся синьото небе и ако го няма, е просто чакане на следващата сутрин. не искам да почва този семестър, единственото ми успокоение е, че ще е последен по рода си. но това сякаш не ми е достатъчно.
и понякога явно е много трудно да кажеш 'здравей' и безумно смешно да гледаш как със сведена глава те подминават. ама наистина много се смях. добре, че умея да преценям хората правилно и някак, ама въобще не ме развълнува това. само гледам реакции, защото не ме е срам от нищо, което съм правила. и да, така е като си на 22 и не знаеш какво става, то всъщност е някакво срамно даже да не знаеш още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар