започват да ми омръзват вечерите, когато излизаме, еднакви са. среща ме се в едно от двете заведения, през които задължително минаваме, често има някой, който не познавам в компанията, задаващ редовните върпоси (харесва ли ти триер?, ама как пък реши в триер да дойдеш? и/или колко още ще си тук?). интересно е, че всички обожават този град или поне много го харесват. той не е лош, ама не е град за обожаване!
но... не ми омръзва да се приготвям за тези вечери сякаш нещо голямо ще се случи или просто ще е нещо. но то просто не се случва. накрая даже и не си разочарован, защото имаш хората край теб, с които можеш да се смееш и да се забавляваш, да забравиш за изпитите, задълженията, а и знаеш че накрая каквото и да се случи никой от тях няма да те съди или сочи с пръст за постъпките ти. най-много да се майтапят със случилото се известно време...
и на сутринта някой ще е помислил за теб и ще ти е сложил чаша вода на масата до диванчето, на което те е приютил и няма как да не се събудиш с усмивка, пиещ от нея...
Няма коментари:
Публикуване на коментар