от италия.
което стоя зад пердето на шкафчето може би половин година. не помня откъде даже го купих, още по-малко пък по какъв повод. рядко ми се случва да се сетя да си отворя бутилка wino и да изпия една чаша, което мисля че да променя. а може би и след 2 месеца да го споделям със съквартирантите ми. нали покрай мис марпълс прибирането късно вечер е проблем, та реших да разгледам какво се предлага. и след два опита да се пречупя и да не критикурам много, много обявите за стая в жилище с още 3 или 5 човек се обадих днес на една такава. понякога имам усещане за някакви неща, вече съм споменавала май. та с тази обява за стая беше същото, след като я прочетох и ми се стори толкова хубаво да живея в таванска стая над покривите на триер. подобно хубаво усещане имах и за мис марпълс и работата там върви добре. гълтам малко големи облаци дим, ама пък какво толкова поне е приятно и весело докато съм там.
та в неделя ще ходя да го видя това 170кв. м. жилище в центъра. малко се изложих по телефона, като споменах че завършвам вече. ама замазах положението след като допълних, че мисля да си търся работа тук и да не сменям града (което е пълнаааа глупост...). но да. глупавото на цялата работа е, че отиваш да гледаш жилището и те избират все едно ще им спиш в леглото и ще трябва да те хранят с лъжица. но какво пък, може и жилището да е ужасно. mal sehen!
о, а пък имаше толкова безумни обяви от рода на търсим си нов съквартирант, ама той трябва да се кефи да готви с нас, да излиза с нас, да няма нищо против да се събираме в кухнята!!! д*ба, на тва му се вика приятел бе, как след 15минутна среща ще знаеш ти дали ще се разбираш с тези хора и дали ще си паснете... пфуз!
ам, cheers!
Няма коментари:
Публикуване на коментар