когато е тихо, значи е щастливо или просто спокойно.
такива вечери като снощи ще ми липсват след есента.
спонтанно да си спонтанен.
в мис марпълс ще ги няма също толкова хора тогава. хубаво е, че това го мисля на сутринта с рошава коса, следобедна, още по нощничка с първо кафе от седмица насам. защото казаха да пазя нослето.
и въобще в никаква връзка с всичко по-нагоре.
вчера звъни телефонът (и това предвидих) докато карам херкулес с пола по паветата.
та просто незабравим момент: когато успявам да видя кой звъни, да вдигна все така караща по паветата, да обясня къде съм и колко е нелепо и сладко. после влизам при ифф и й казвам как няма да повярва кой ми се е обадил и сега има три опита да отгатне. изрежда някакви имена… помогнах само с "добре, заради кого винаги бих била толкова нахилена?!" *нахилвам се*. и така след това познава от първия опит.
няма по-хубаво от любим човек да ти се обади изненадващо в забавен момент, който искаш да запечаташ и споделиш. и обясняваш с дългите изречения, където само нареждаш думи с много определения и се смееш по телефона.
отново разхвърляна в мисли...
Няма коментари:
Публикуване на коментар