вече два пъти я чувам на този паник клуб и по безумнен начин я намерих. понеже естествено на сутринта не помнех нищо от текста (освен my dear, ама то никак не помогне) и т.н. и така вече втори ден, малко е боцкащо, с леко мокри очи, танцуващо отвътре, познат стар трепет и подяволите така не затихващ като пред вечна буря, която никога не встъпва.
и това е от онова тъжното.
.: I won't fuck us over :. и пак. и пак. и пак.
това разменяне на песни никъде го няма, с никого го няма по този начин и толкова леко. и край, че стана егати сантименталното тука, пфуз! направо ще се задуша.
Няма коментари:
Публикуване на коментар