тук и пак тук. струва ми се различна, порастнала, снимките са малко студени, но хубави. м. къде ти е косааааааата и малките опашлетаа =)?? ух, 6-те месеца си казват думата.
още 6 дни. ах, ах!!
7 коментара:
Анонимен
каза...
и друг н, при мен - зле не мога да танцувам - станал съм по тежък, голям музиката не живее в мен дълго, не усещам космоса от поетите ми избягах, от философите-поети избягах при поетите отидох, отивам при думите на поетите, може би и при Бекет, може би, и този текст е по Бекет, може би мисля си, че съм танцьор и това е най-ценното, което трябва да запазя на всяка цена иначе ден за прошка - приятелите ми искат прошка но кажете ми какво сте ми сторили, за да ви простя и така да обобощим - станал съм по-тежък и искам зда бъда танцьор, а танцьорите са леки, а що се отнася до лудостта - отново съм луд, нямам пролеми с разума, въпросите и тн Иисус да ни пази! И толокова, Иисус на магаренцето влиза в Йерусалим казват поетите Иисус бог на цялата Вселена, пише по стените Бог има, бог няма - спорят и питат се хората Словото е бог, словото е човешко, други спорят Не искам да споря, искам да живея, не искам да живея, искам статика, ред, вихър, космос, да съм форма в космоса и в хаоса чрез танца, искам да достигна до сърцето си, и не искам ще направя каквото трабява, и толкова, Господи, пази ни!
Телефона ми не работи - outgoing messages - (Вдига рамене, учудено) - Технически абсурдност, очакваш една машина да ти отоговори като човек, като бог или свещен глас, а писането е спасение - и още други неща са спасение и още други неща е писането - но го има нали?
Не искам да се оправдавам - в случай се налага - или поне да дам обяснение - че телефона ми не работи - но мисля че е по-важно е да се изразиш - себе си - да кажеш това съм Аз - отколкото да даваш обяснения - и - да - писането е безкрайно - то остава след нас - като следа - като свидетелство - Идеята е че не бива да се прекалява - понякога няма какво да кажем - а сме на сцената - пред хората и е нужно да говорим - или говорим за да не мълчим - защото - не знам - защото мълчанието те скрива а в никакъв случай не бива да оставяш впечетление у другия за скритост - Тук е нужно да се разказва - все повече - все повече нараства тази необходимост - и ето ми я болката - като няма какво да разкажа - че нищо същностно не ми се случва - или по-скоро ми се случавт само същностни неща които съставят деня ми и нищо необичайно - интересно - поучително - Дали живеем в такъв свят - или моя свят е такъв на не-истории - по-вероятно е второто - в крайна сметка - ще се опитам - обещавам - дай ми щанс - още един шанс - но тази молба не е към теб - а към мен - мога - знам че мога - но когато ми е по-леко - прекалено тежко живея за да натоварвам хората с моите проблеми - с моя опит - с опита за разрешеването на проблемите ми - и си мисля - че в крайна сметка - такова уединено съществуване като моето не служи на никого за пример - но казвайки така - вече съм избягал - така че - А и когато съм така близо до тебе - съм така близо и до себе си - може би далечената - помага на разговора на диалога - прави мостове - може би ---
думите *ама си пиши де...* са страшно нараняващи и интимни - докосват ме - звучат грубо и обиждащо - и е нужно да отмина - да се преклоня пред тях и да ти отмина с мир - и дпризная своята грешка - не бива да пиша глупости - не бива - понякога е лудосты която те обзема - но тя не е лудост - а това което търсиш - цветя за осми март - усмивки - калинки - ябълков щрудел - в близката сладкарница ти пожелавам - и три слънчеви лъча да полазят по книгата ти - усмивка - със сърцето - чао - помах с усмивка
Благодаря, че има тук за да пиша. Бях ка концерт на О? в Шипка. Танцувах в ъгъла на малкото коридорче и не разбрах какво се случва. Музиката беше чудесна, момчетата, групата... Публиката различна, по-млада... Сякаш има една рутина, да се повтартя едно и съшо и едно и съшо и на старите фенове им омръзва да идват... Времената се сменят...
Иначе устните ми са напукани и това ме връща към спомени. Устните ми се напукаха до болка за един ден, в които връхлетя зимата. След дни ще бъде пролет. Аз както след като написах първият пост отивам на катеружките. Весели дни!
7 коментара:
и друг н, при мен - зле
не мога да танцувам - станал съм по тежък, голям
музиката не живее в мен дълго, не усещам космоса
от поетите ми избягах, от философите-поети избягах
при поетите отидох, отивам при думите на поетите,
може би и при Бекет, може би, и този текст е по Бекет, може би
мисля си, че съм танцьор и това е най-ценното,
което трябва да запазя на всяка цена
иначе ден за прошка - приятелите ми искат прошка
но кажете ми какво сте ми сторили, за да ви простя
и така да обобощим - станал съм по-тежък
и искам зда бъда танцьор, а танцьорите са леки,
а що се отнася до лудостта -
отново съм луд, нямам пролеми с разума, въпросите и тн
Иисус да ни пази!
И толокова, Иисус на магаренцето влиза в Йерусалим
казват поетите
Иисус бог на цялата Вселена, пише по стените
Бог има, бог няма - спорят и питат се хората
Словото е бог, словото е човешко, други спорят
Не искам да споря, искам да живея, не искам да живея,
искам статика, ред, вихър, космос,
да съм форма в космоса и в хаоса чрез танца,
искам да достигна до сърцето си, и не искам
ще направя каквото трабява, и толкова,
Господи, пази ни!
толкова ли е трудно просто да отг. веднъж.
хм.
май вече е все едно всичко, ама си пиши де...
Телефона ми не работи - outgoing messages - (Вдига рамене, учудено) - Технически абсурдност, очакваш една машина да ти отоговори като човек, като бог или свещен глас, а писането е спасение - и още други неща са спасение и още други неща е писането - но го има нали?
Не искам да се оправдавам - в случай се налага - или поне да дам обяснение - че телефона ми не работи - но мисля че е по-важно е да се изразиш - себе си - да кажеш това съм Аз - отколкото да даваш обяснения - и - да - писането е безкрайно - то остава след нас - като следа - като свидетелство -
Идеята е че не бива да се прекалява - понякога няма какво да кажем - а сме на сцената - пред хората и е нужно да говорим - или говорим за да не мълчим - защото - не знам - защото мълчанието те скрива а в никакъв случай не бива да оставяш впечетление у другия за скритост -
Тук е нужно да се разказва - все повече - все повече нараства тази необходимост - и ето ми я болката - като няма какво да разкажа - че нищо същностно не ми се случва - или по-скоро ми се случавт само същностни неща които съставят деня ми и нищо необичайно - интересно - поучително -
Дали живеем в такъв свят - или моя свят е такъв на не-истории - по-вероятно е второто - в крайна сметка - ще се опитам - обещавам - дай ми щанс - още един шанс - но тази молба не е към теб - а към мен - мога - знам че мога - но когато ми е по-леко - прекалено тежко живея за да натоварвам хората с моите проблеми - с моя опит - с опита за разрешеването на проблемите ми - и си мисля - че в крайна сметка - такова уединено съществуване като моето не служи на никого за пример - но казвайки така - вече съм избягал - така че - А и когато съм така близо до тебе - съм така близо и до себе си - може би далечената - помага на разговора на диалога - прави мостове - може би ---
думите *ама си пиши де...* са страшно нараняващи и интимни - докосват ме - звучат грубо и обиждащо - и е нужно да отмина - да се преклоня пред тях и да ти отмина с мир -
и дпризная своята грешка - не бива да пиша глупости - не бива - понякога е лудосты която те обзема - но тя не е лудост - а това което търсиш - цветя за осми март - усмивки - калинки - ябълков щрудел - в близката сладкарница ти пожелавам - и три слънчеви лъча да полазят по книгата ти - усмивка - със сърцето - чао - помах с усмивка
Благодаря, че има тук за да пиша. Бях ка концерт на О? в Шипка. Танцувах в ъгъла на малкото коридорче и не разбрах какво се случва. Музиката беше чудесна, момчетата, групата... Публиката различна, по-млада... Сякаш има една рутина, да се повтартя едно и съшо и едно и съшо и на старите фенове им омръзва да идват... Времената се сменят...
Иначе устните ми са напукани и това ме връща към спомени. Устните ми се напукаха до болка за един ден, в които връхлетя зимата. След дни ще бъде пролет. Аз както след като написах първият пост отивам на катеружките. Весели дни!
Публикуване на коментар