созопол тих и пуст.
забравих си апарата, но пък кадрите са още в главата ми. беше очарователно, самотно и леко пробуждащо се за сезона.
за пръв път изпълних традицията на мартенския празник до край -> видях първо щъркел грозноват, после мартеничките от синци 10 дни се мотаха из чантите ми, докато намеря цъфнало дърво, на което днес ги завързах, някак безразлично. май созопол през септември е някак по-приветлив. хм.
пускам си cure и потъвам.
... so i try
put your hands in the sky
surrender
remember
we'll be here forever
and we'll never say goodbye...

i've never been so
colourfully-see-through-head before
i've never been so
wonderfully-me-you-want-some-more
and all i want is to keep it like this

още помня как виках на втория ред.
и от тогава все викам =)
-туктрябвадасложаеднаснимкаможебиутреаманемисеспирадапишатъпотииейтаказащотомиескучноипростощеспрахъхъхъхъ-