
(от avtora)
като й гледам рокличката на цветя от края на ???80те и псувампсувам!
пускам си чичо, добавям и цветята, радвам се на гадното качество (мирише на касетен звук уа) и си мънкам наум - миленамиленанесезаменя току-така.
интересно ми е това как го пее:
Ех, другари, ех личности поставени,
ех, деца от Бога забравени,
пълзете, пълзете гъсеници модни,
орете земята и пускайте корени.
Ех, орли, небесни апостоли,
високо политнали квадратни плоскости,
копайте по двама, копайте по трима,
за вашето щастие работа има.
Място за всеки
и всеки на мястото си!
Отдавна е казано всички са равни,
но има си силни, има си слаби,
какво са мухите, какво са светулките,
елитът сте вие, боклукът са другите.
Довиждане, мили, довиждане, сладки,
довиждане малки зелени догадки,
при мене е тихо, спокойно и тъмно,
откъдето дойдох пак там ще се върна.
2 коментара:
нещата се променят. и хората
въпреки това!
Публикуване на коментар