dead man walking -db

леко (или по-скоро вече доста) болно, но доволно.
вчера към 12ч. тръгнахме към варна/златни пясъци/балчик или каквото си изберете от трите. по пътя валяя, някакво мрачно, неставащо изобщо за снимки (поглеждам апарата до мен, пак сякаш напразно взет). настанихме се в голям луксозен хотел, където никога не мога да се вместя, защото тук (в бг) луксът е в повечето случаи бляскаво скъпи неща, а те сякаш са кухи. примерно - решаваме да се разведрим, пием кафе в Кафето на хотела, което е с невероятна гледка към морето, всичко е прекрасно, само дето мен ме стяга цялото това място, ам какво пък... но едно, че сервитьорката е мусла (то с това се свиква, умирам от кеф, когато съм максимално любезна с такива), второ, че кафето имаше вкус на гранясало. е, мамка му, не може в хотел с ***** звезди да предлагаш кафе за 2 кинта и то да е *бляк*. ам сега няма да издербнявам, другото си беше ок. запращат ни вечерта в търсенето на кръчма/заведение/илинещоподобно наречено ->нашенци<-. баща ми е толкова доволен, когато го откриваме и чете менюто като книжка, майка ми оглежда обстановката, колко простичко и непретенциозно било направено. блаблаблавсесъщитеглупостивсекипът. изморявам се. не ми се яде, лошо ми е. но не искам да развалям всичко.
на сутринта, сякаш дъските на разтегнатия диван са се отбелязали на гърба ми. спах по диагонал, уж да не е толкова ръбестно, ам... аааах да! гот е, в кенефа има тонколона и си пускам vh1, усилвам на depeche - suffer well и се сещам за радиото, което може да се събере в ръката ми и е в немската ми тоалетна, и който го види умира от смях... та да продължа... времето е прекрасно. ще се снима много. тръгваме към ботаническата градина. споменавам, че съм чела, че мислят да я застрояват скоро и баща ми измънква някакво -ми ще я застроят-. глупав спор излишно се заформи. пристигаме, оказва се, че има две каси, защото били двама собствениците, пак някакво идиотско, ам не ми се питаше, приготвях си апарата. разхождаме се, хубаво е, ам е рано и не е разцъфнало още, в края на май трябва да се отиде - казва цветарката. хрумва ни да отидем до н. калиакра, пътищата са прекрасни, няма никакви дупки, доволно за всеки шофьор, идващ от бургаска област... за съжаление е мъгливо, но въпреки това гледката там е внушителна, можех да остана на ръба на една скала и да чакам делфините. който не е бил там, трябва да отиде! -почвам с натякването- =) ам, чакайте само снимките...
навръщане спряхме за малко във варна, случайно паркирахме точно до онова хеппи, където седяхме на сутринта след поредната остава миналото лято, а след това минахме край мястото, където пък ядохме вечерта джобове и спорехме колко кръв има в човешкото тяло (4,5л.), преди да се наврем в колата да спим.... ах, ах, усмихнато се оглеждам и не мога да снимам в този град, някак, някак, не мога да го събера в обектива... след 2 часа тръгваме към бургас, пускам си един къюрски - дъ топ и след края му първите две песни от предпоследния албум(EnemyOfTheEnemy) на asian dub foundation. Fortress Europe ме надъхва, а и Rise to the Challenge е дивичкаа. ъм озъртам се и вече гледам сме в бургас.
ах, вкъщи... още 2 дни. наслада.