прекрасна вечер. с плавно преминаващи теми на разговор. за пръв път от доста дълго
време говоря с хора за panican, lepra de lux (на които ще се издири нещо и няма май
да си останат само като чутите някога на живо....), бичето, babyface clan, ostava (където прескачаш от настроение в настроение и ...блабла) изобщо вълната българска музика, която преди години шеметно заля бг и изведнъж потъна.
после неусетно се прехвърляме на книги, тръгвайки от баналния и повърхностен куелю (но пък зависи кога си го чел и какво.), преминавайки през пратчет (тук се сещам как се хилих като идиот преди години, когато четох дядо прас!), е.м. ремарк (поглеждам към листата си със задължителни писатели и отмятам "черният обелиск"), естествено се споменава майсторът и маргарита, което чак ме досрамява да кажа, че не съм чела. от там тръгваме за филми... толкова надприказваща се вечер отдавна съм нямала. говорим за германците, за атмосферата тук, за големи/малки градове, защо сме тук?, защо ние няма да оправим българия... пуснала съм shuffle на бялото чудо и то ме изненадва с много rh и пръкващи се neubauten (за които разяснявам и отбелязвам да разпространя нататък...).
не ми се тръгваше, времето се изпари за секунди... а и червеното вино от кауфланд превършва, сещаме се за порканата лелка в автобуса, която първо беше на 53 после на 63, каза Das Leben ist toll!, негодуваше срещу хората със слушалки (ам това някак не го разбрахме), оплака се как била в кьолн за we will rock you и нещо не е потръгнало както трябва..., пееше за рая, пийваше от онова шампанско в малките бутилки, което преди година или две вече получих от neckermann, при закупуването на билет за бг, беше ужасно. жената не я разбрахме и тя нас. но в такива случай осъзнавам колко обичам да пътувам с автобус...
да! вечерта беше прекрасна, не ми се спи, не ми се става утре рано, не ми се работи.
но е все едно утре пак ще вали...
(we are the pigs+)
Няма коментари:
Публикуване на коментар