тримата глупаци

днес минах покрай dear wendy, ам не се спрях, а и беше рано, объркваше разни планове.
гледахме 'хотел за милион долара', макар да го гледам вече за нинамкойпът, но пък за втори ми казват, че филмът нямал сюжет, с което някак не мога да се съглася, просто защото всичко е концентрирано върху самите персонажи във филма и предимно на реакциите им, отколкото на случая убит ли е или да. том (том) мъркащ и напомня на сив, а eloise- боса, движеща се хаотично в пространството, казва -аз не съществувам...аз съм просто фикция.- и потъва в следващия кадър... накрая на филма спорим дали е тъпо, че е свършил така. но всъщност всеки си остава с неговата теория. дали свободата или любовта е била причината, хм и питанка след двете...

навръщане към вкъщи, в автобуса се намърдва друг българин, който и. познава. говорят си. той е ококорен за всичко случващо се, наясно е със заплащането едисикъде, колко бакшиши получавали там и как за никакви пари не сме работили тука, а какви пари се изкавали незнамсикак... хм, май можеше да направи отчет на разходите на някои хора... и други глупости:
-
'ха, тука това заведение са го отворили', 'я, кво станало там, тия полицаи май го задържаха тоя' (през автобуса се вижда главната, на която някаква полицейска кола беше спряла).
'аз на тая й викам зАспа'
питам 'хех защо пък зАспа'
той 'ми щот е зАспа' и разказва някакви случки, които изобщо не обясняват защо.
и. пита 'а тя как се казва всъщност?'
той 'хъм, ми то аз само зАспа й викам, пфуу сега не мога да се сетя как се казва, но до гарата ще' *смеесе*

задушавам се от желанието на някакви такива хора да знаят винаги койкаквокогасегакъдезащо. идва ми да им крещя в лицето -квотипукабе-

утре ми трябва слънце и дъжд до 16ч. (моля.)
п.с. гледахме тримата глупаци хахах тия за култови просто...