life-blood

тръгваме рано сутринта за границата, където минаваме без проблем. пътят за солун е все прав и в един момент си мисля за линч, за магистралата изгубената. лутаме се в търсене на хотелчето, там спяхме при кралица олга йех! =) гръцките градове имат проблем с имената на улиците, табели почти нямаше и беше голямо следене на сгради и номера... но и това е част от чара на екскурзийката. имаше и картографска част, в която аз тотално се изложих, въпреки взетия ми по тази част изпит. заминаваме трептящи за атина на следващия ден. още 512км от изминатите вече около 1000 май. ще закъснеем. звъним в ticket shopa, да питаме докога работят, но там просто или постоянно пращаха факсове, или пък даваше заето. леко изнервени, но упорито продължава да звъни катето. след 2 часа опити разбираме, че до 18ч. е отворено и само от там можем да си вземем билетите. навлизаме в атина към 16ч.30 и съвсем нормално сме в задръстване. доста трудно намираме някаква улица, която уж трябва да е правилната и 20мин. преди да затворят вече държахме билетите си. к. скача, а хората от съседния магазин ни се смеят. скачаме щастливи в колата и сега към другата цел -при маринка-, но това беше вече лесно, след като свикнахме да следваме знаците, които бяха освен малки, ами и предимно насочваха накъде НЕ трябва да навлизаш, отколкото обратното... атина нещо не ме очарова, имаше нещо грозно в нея, нинам... но там където беше концерта, местността е просто прекрасна, не знам дали това е най-високата точка на на града, но нощната картина още ми е в главата. намираме си централни места, но доста далече от сцената. очите ми се пълнят със сълзи, но ги преглъщам. беше очарователно мил и така близо, не само защото след 4тата, 5тата песен се намърдахме нахално почти до оградата. warren ellis, помня как се свиваше на сцената, леко скрит, когато неговата вълшена ел. цигулка не трябваше да участва в играта =). на The Lyre Of Orpheus успях да се просълзя, чувах силно гласа на к. на о мамма, беше... вълнуващо. определено този човек, ставащ на 49 години, е зареден с енергия като на 30. много доволно.
снощи си мислех, че сякаш искам да отида на гаден концерт, за да спра да повтарям, колко невероятно е било..., но по-добре не.
навръщане към солун спряхме на метеора, място, което е сякаш затаило дъх и всява страх като се оглеждаш наоколо и както катето каза -невинност-, там трябва да се отиде. 24 накацали манастира на няколко ужасно стръмни скали... доста интересно и снимките станаха гадни, защото имаше мъгла и валеше леко.
в неделя разбирам, че ще летя във вторник и имам 24часа, болна неболна да се видя с който мога и да си стегна багажа, та да си тръгна по същия начин, по който дойдох мигновено. детето се връща от сф. колко мило. студена разходка между релсите с мартин, докато я чакаме... и даже ми става мънично мъчно, че са сами край морето. но пък се и радвам, че най-накрая се прибирам, каквото и да значи това, както и да звучи... вече не знам къде ми е добре. но ми е нужно движение и то следва скоро пак, към кьолн за snow patrol. ах... ах... ах...

nick cave solo * setlist:


West Country Girl
Abattoir Blues
Red Right Hand
The Ship Song
Deanna
Babe, You Turn Me On
The Weeping Song
Cannibal's Hymn
Rock Of Gibraltar
Tupelo
Messiah Ward
Henry Lee
Mercy Seat
Hiding All Away
God Is In The House
Jack The Ripper

---- ENCORE 1 ------

Right out of your hand
Get Ready For Love
The Lyre Of Orpheus
Lucy
People Ain't No Good
Lime Tree Arbour

--- ENCORE 2 ----------

Sad Waters
Love Letter
Wonderful World