if travel is searching

and home has been found

I'm not stopping.

вдъхновяващо е забравеното. ех!

чета пресата и ми се свива сърцето на всяко следващо заглавие, в един момент претръпвам и просто следя подредбата на буквите. ъъъ, ужасни неща.
има нова работа май за мен, утре ще я пробваме. пак се връщам в същия тунел, от който държах да изляза, но просто не се получава, всичко в живота ми е така предвидливо вече. не мога да се измъкна от бялата риза, черния панталон и усмихнатата маска, и снобски подредената маса с натрупаните прибори, чаши и салфетки.
още 5 дни до края на броенето. йех!

* и кучето има сърце... плюшено на вратлето (видяно на гарата, порода: старчовците, онези със сивите бради хаха)

и краят на песента е невероятен като началото:
(you just didn't know me!)
(you just didn't know me!)