гледах -вечното слънце на безупречния разум-.
записах си няколко диалога, толкова, толкова съответстващи на мен, че ми се доплака. отбелязвам да отида на the science of sleep утре или просто идните дни.
а сега червената чаша пластмасова, пълна с бял ром + половин лимон + порт. сок трябва да се изпие бавно и наслаждаващо се... или обратното - насладно бавно =).
иначе започва семестъра. записвания - досада - много хора - задушаващо - лошо време (оо! да!) - юркане. но сякаш имам сили, желание и всичко накуп, за да не се демотивирам.
ло беше прекрасна, сега сме на пътеводителя и се смея, да! -смях-
и най-тъжното от вчера е когато някой не разбира, колко са важни данните в компютъра ти, т.е. неоценена е загубата. измънкват ти нещо по кабела като -еее, какво толкова-. подяволитеподяволитеподяволите. Толкова е пък и не е какво толкова. пфуз. всичко се изтри с пъхането на диска, с некомпетентноста на един и самоувереноста на същия. но такива неща се преживяват. да, няма снимки, да, музиката е въздух вече, но с времето всичко пак ще се подреди, а спомените не могат да бъдат просто така заличени, не дори с машинка на главата (както е по филма =).
и мразя norton, казвала ли съм!!! е казах го.
parklife и наздраве. днес ще пием всички, но така разделени, така ще се напием =).
Няма коментари:
Публикуване на коментар