джейми ми звъни от лондон, уууааа и когато казвам hallo и той, hallo, ирина чан хахаха. тоя човек винаги ще ме разсмива. и пак пита кога ще го посетя, и пак ми се кара, че все съм казвала някога. а аз му обяснявам, че ще е спонтанно, че наистина искам, че нямам пари сегаа... а той пак вмъква неговия си щур план да ходи да работи в япония в някаква банка за година или нещо такова. тези англичани явно никога не губят надежда... да и това е от момчето, което обиколи света и на което забравих да честитя рождения ден, но е толкова мил, че както се вижда не ми се сърди...
и се зарадвах за пръв път днес просто ей така.
иначе пътуването към фестивала е май планувано вече, сборен пункт е карлсруе и се издирват палатки. една няма да ни стигне!
и освен това всеки един ден е изпитание, което искам да сдъвча и изплюя с отвръщение, но за момента просто се задавям...
Няма коментари:
Публикуване на коментар