palatschinken

днес е слънчево и сякаш съм го подозирала, вчера предложих ей така от никъде да правя палачинки за данчо, който ще си ходи към сф. или може би просто исках да го видя за последно.
снощните разговори ме измориха, с много въпросителни и "извинявай, не ти чух последните думи, въпроса". не можех да затворя, всъщност не се сетих за този вариант, защото полудявам когато някой го направи на мен, затова просто стоях на мълчанието отсреща, докато не се чуе нечие ехо, загубило търпение.
най-прекрасното нещо през януари е че родителите се отказаха да идват. съжаллявам, но са ми в повече по това време. наистина ги игнорирам, ама това само аз го знам.
ще правя палачинки и ще слушам pink floyd, ще си сложа time на телефона и ще се събуждам с него. ммм.
и ще уча.
подяволите ще уча.
подяволите имам много да уча.
и все в тоя дух е настроението, ама се усмихвам =)

update.

!wishyouwerehere

So, so you think you can tell, Heaven from hell?
Blue skies from pain?
Can you tell a green field, from a cold steel rail?
A smile from a veil?
Do you think you can tell?

Did they get you to trade, your heroes for ghosts?
Hot ashes for trees? Hot air for a cool breeze?
Cold comfort for change?
Did you exchange, a walk on part in the war, for a lead role in the cage?

How I wish, how I wish you were here.
We're just two lost souls swimming in a fish bowl, year after year,
Running over the same old ground.
What have we found? The same old fears.
Wish you were here.

pinkf.