ще се живее.
въпреки набодените ми две ръце от лекари-идиоти. не знам дали си направиха опитите върху мен, но не ми беше смешно. глава ми се оправя. не искам да се сещам за страха пред болницата. за големия телевизор там. за чакането. за мислите след това през нощта.
край.
искам в берлин. искам да се махна. трябва да боядивам нещо.
и пак е накъсано
честитка рд, дете! и ти си от специалните. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар