ровене

искам да приключа и да заключа себе си в себе си.
да се изгубя в дупката на илюзията, която не е тъмна. спирам на входа й, не поглеждам назад, но треперещо продължавам напред. кой не го е страх от неизвестното? посочвам себе си и лъжа. две крачки по-нагоре, дупките могат и да имат стълби извисяващи се. може и пак да лъжа. като насекомо съм, издаващо дразнещ, жужащ звук, някой ще се опита да ме размаже на стената, два пъти дори, но на третия ще успее. както аз направих преди време с един мъжки комар гигант. гадта ме събуди няколко пъти и не разбра какво искам. той и не можеше де.
две минути съм назад от плана, не, по-скоро са вече 2 часа, реално са 2 дни, но нереално са 2 месеца, без да си признавам. и всъщност си редя думи и се ровя из такива и никой няма как да разбере колко от това е вярно и измислено или проста лъжа. ?!?игра.
някой, някъде, някак ме забрави.
:)