заредих се... заредих се... заредих се... и не знам защо повтарям всичко в последно време по три пъти, сякаш така изглежда още по-реално казаното, по-натъртено. имам билет за сигур рос - имам, имам, имааааааам! сега може и да не отида, заради разните му там ужасно и неземно важни изпити, но поне имам билет. после ако не успея да стигна до седалката, в която ще се изгубя, то поне ще знам, че е заради нещо важно, а не защото няма билети. и усещам как след седмица м. ще ми каже - три думи или повече и ще се жалявам. и продължавам да си повтарям в такива моменти думите на джи - ако не за концерти, за усещането да си там, за емоцията, то тогава за какво да ги даваме тия пари. и ще ги давам докато усетя, че започна да не успявам да стигна до залата физически... може би и психически :). радвам се. радвам се. мамка му как се радвам. а сега ще пиша домашната за рекламата през 60те, за pop art, за andy warhol и afri cola. и смятам днес да ми изтекат очите, но да свърша ужасно голяма част.
.мн ви <3 всички.
<да, и ми липсва. липсва ми. липса :) блгдр за бърборенето.>
2 коментара:
ауууу зарежи тези изпити, тях все някога и някак ще ги вземеш, а емоцията от концерта точно там и тогава кога ще си я вземеш?? върви, върви, върви! =)
уааа,чак сега ли за анди уорхол!их че хубаво
и за билета също!
Публикуване на коментар