кло

за клозетите, мухите и символиката. г.г. повтарящ се, но все така чаровен и разсмиващ ме.
жалко, че нямам как да съм на някое негово четене тук.

иначе господин виан ме убива във всеки следващ разказ. защо умират постоянно не ми е много ясно.
утре ще си купя това.

искам да се завра между букви, точки, скоби и удивителни въпросителни, за да забравя и да отмине... вече не знам как да го нарека, но искам да пусна водата. :)