когато реша да променя нещо. изведнъж нещото писка, мига, задава въпроси. тогава решавам, че просто не е трябвало да го пипам, да мърдам, местя.
<>изтрих написаното<>
не ми се пише вече какво е направил пак и какво мога аз да правя с него. най-важното е, че ми е все едно, успявам да съм апатична вече. едновременно с това успявам да се напия с него и да си изкараме хубаво. просто ей така. и се смеем. усещам как поставям граници без да го осъзнавам. не звъня. не отговарям на съобщения без въпросителна в тях.
<>тук пак изтрих написаното, много взех да обяснявам.<>
слушах остава снощи и дете ми се смя :)
неделната събота е много хубава, моя си е и само моя. от гигантския пъзел остана само небето. ако не го направя тия дни ще го разваля, нямам място.
липсва ми бургас, но не ми се прибира. просто ми липсва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар