just 'cause you feel it doesn't mean its there. · (!theres someone on your shoulder) ·
не знам откъде да започна:
дали че прага е толкова красива, че я слагам на едно ниво с париж.
дали че концертът беше с две насълзявания на lucky и (nice dream), като при първата мисловно прегърнах мария и асето и всичко беше част от голямо така чакано щастие. после шляене из улиците на прага. и там ще се върна някога, усещането не е като в берлин, но пак е хубаво.
дали че катето ще ми дойде нагости и нагласихме билетите и пак ще минем през града-мечта, осъзнавам не за първи път, че мечтите ми са толкова земни и нормални, че се губи значението на самата дума.
дали че за 17ти имам вече три подарени билета за концерти и сърцето ми, сърцето ми ще се пръстне от радост. и вече ме е страх да мисля за бъдещето, с мисълта че то наистина всичко стъпка по стъпка си се ниже и осъществява. когато съм в самия момент, не спирам да си повтарям: ето те, тук си, запомни го, сега е, това е твоята моментност.
дали че имах две нощни къпания в морето, които бяха различни по моему и искрени по нашему с наздравици, смях, кончета, пръскания, голямо вълнение, хладка вода...
дали че созопол е опустял и е тъжен. твърде много спомени, твърде личен, твърде мои си и музиката, подяволите музиката и т.н.!
дали че дете е по-специална отвсякога!
дали че е мил, внимателен, такъв какъвто съм го искала. и нищо повече няма да кажа, защото няма нищо повече за казване.
and for a minute there, I lost myself, I lost myself
Няма коментари:
Публикуване на коментар