тръгваме след броени часове. някакво спокойно притеснение ме е обладало, което не мога да обясня, но е от приятното. радвам се, че пак съм на път, макар да не съм се спряла. истанбул беше толкова семеен със смеенето и изнервянето, поне колата не ни се стори малка, цялата задна седалка беше моя, можех да спя, да танцувам, да си виря крачетата. сега престои така чаканото от поне 3-4 месеца! искам да се изгубя от високо и да не падам.
иначе бургас е топъл, особено през нощта в морето. много щастливо! много!
1 коментар:
:)
Публикуване на коментар