mechanical animals

сещам се когато по онова време слушах целия албум, докато вървях към училище на касетка в уокмена ми и беше студено, много студено.
и сега пак ми се дослуша и всъщност това е от онези албуми, които ме спасяват и няма нужда да търся, коя ще е следващата песен.
и това не е връщане назад, просто сега е топло в снежна чернобяла снимка, която правя с минолтата, без да съм я извадила от калъфа.
тук заваля сняг за няколко минути и вече го няма, искам да е бяло пък и да изляза да снимам зърнести снежинки.
и понеже отдавна не е ставало дума за ася хаха, то време е:
колко е яко просто да ти се обади в неделя някой, който иска да ти разкаже за 2 минути какво е било на mando diao, а?колко е яко просто! :)
ей с такъв кеф и усмивка си изпих кафето тази сутрин.
още точно две седмици и по това време ще съм почти пристигнала в дюсселдорф.

и още нещо! разплакала съм баба ми с картичката ми, диска със снимки и трите изречения, които просто се изляха. не съм ли добра в това, ха!?