знаех си

когато си казвах ъъъ... миналата година, имам време, всичко добре се нареди. вътрешно си мислех обаче, ооо, стой и гледай как в последната седмица ще пиша две домашни и ще се хвана за главата как да се оправям, ще трябва да ходя и на курса по английски.
и днес три пъти имаше
знаех си, днес времето ще е супер, слънчето, аз обаче се прибирам да пиша.
знаех си, че домашна, която е от януари с краен срок за предаване до март няма да съм я почнала още.
но не знаех, че тъпата статистика ще е толкова ужасна, но пак предполагах, т.е. знаех си!!!
и така знаех си, мамка му, че колкото и добре да опитвам да подреждам семинари и тъпотии, просто съм твърде добра в губенето на време. и така, просто си нямате представа с какво нетърпение очаквам другия петък, когато може би няма да мога да ходя права, щото ще съм супер пияна... или ще ми се иска, но отново знааааам, че просто ще си легна недоволна и изморена, че не съм успяла да свърша нещата като хората, кога? кога ще се науча! и не ми е достатъчно, че всеки или всички са така! това 'знаех си' също не е достатъчно!
и днес съм едно много ядосано на себе си момиче.
и в w.a.s.t.e. явно работят някакви глупави хора, които не могат да си оправят изгубените поръчки, ще ме накарат никога, никога и наистина ще се заканя никога да не се занимавам повече с тях и да не поръчвам аз от там! щото явно не ми е писано.
така и това си знаех, като сме тръгнали в тоя тон.
и какво като си знаех, накрая пак нищо не знам.

слънце, остани така и след следващия петък, моля!