untitled

толкова не съм се вълнувала от много, ама много време...
ставам и гледам накъде се е запътил праха на eyjafjallajökull, преди лягане проверявам докъде е стигнал.
моля се на ветровете да го отклонят от европа. не ме интересува колко егоистично звучи това.
гледам времето на север и се чудя какво яке да си взема, чудя се какво ще пия, чудя се какво искам да ям. изобщо въобще не мога да се концентрирам върху някакъв си италиански мaниеризъм или шопинг центрове, или пък картография.
всички билети са принтирани, подготвени в един плик и чакат.