сънувам без да съм виждала този човек, почвам да си мисляв съня ми как решавам, че това е той, след като никога не съм се запознавала с него лично. сутринта се събуждам и си повтарям няколко пъти какво съм сънувала, за да не го забравя. реално не е нищо съществено, няма никаква връзка с човека и е толкова плоско, че се чудя дали изобщо да му казвам. така си оставам с чудене до обяд, когато просто споделям. и е някакво странно, хубаво. защото сънищата ми се броят на една ръка, които помня за години или поне година напред...
и какво: явно се сънуваме така през една година един друг- каза той. :)
а на мен ми е смешно, много смешно! и се развълнувах.
олеле и намерих бележките, продължавам да се смея...
била съм с къса коса! в хотелска стая!
баща ми прави представяне на книга! баща ми!!!
и съм напомняла на скарлет йохансон!!!
(спирам да се удивосвам с тия удивителни :))
но пък рефератът за италианския манеризъм интересно как ще се напише сам... чудна работа... (това е повече за туйтване #damnit)
1 коментар:
аз сънувам
всеки път
когато заспя
сънуващите
се срещат
насън и
се случва
нещо между тях
ти и той
сте
в един
сънен свят
Публикуване на коментар