може би едно от последните ни пътувания заедно.
защото и по принцип не го правим често .
защото всички сме много заети или понякога пръснати по света и
защото е важно да сме заети, за да можем да си позволяваме да го правим рядко, но както трябва.
този път видях баща ми като малко дете, ама наистина като 9 годишен, да се радва как печели на не се сърди човече и как ни мами на лъженка. в един момент не знаех дали плача от смях или от радост, или просто сълзите си се стичаха по усмихнатото ми лице.
брат ми на следващата сутрин: "никога не бях виждал татко толкова щастлив". да и аз така.
беше различно и пак същото, но пък по различен начин. сякаш последно, без да е всъщност последно.
със сигурност ще го споменаваме много това пътуване, което го прави и така незабравимо (без да е преувеличено) хубаво. защото просто беше някак обикновено.
сякаш се видяхме голи без да сме били. хаха
и последният ден си мислех, колко сме различни. четиримата имаме абсолютно различни характери и различни интереси, от особен до по-особен тип, от инат до по-инат-няма-накъде... и въпреки това сме достигнали сякаш границата, когато успяваме да сме толерантни един към друг. по този начин се получи някакъв баланс без пък да е скучно хармонично :).
(there is love in our bodies and it holds us together)
1 коментар:
~ о т п л у в а н е ~
Публикуване на коментар