вече след достатъчно концерти съм си казвала, не, не, този е велик просто или този беше най-прекрасният концерт... което е пълна глупост, няма такова нещо... те всички са специални, като отгледани пораснали деца, които никога не умират и остават малки големи туптящи.
преди по-малко от 3 месеца написах това forced to и то вчера взе че се случи, ама се случи в такъв смисъл, че няма такова друго случване просто!
стискам асето за ръката и ми е едно щастливо и съм се нахилила.
мария излиза на сцената, защото я сочим като най-подходяща да държи текста на forced to love, докато кевин танцува около и с нея. тук клипче
с ужасен звук, съжалявам, но това са възможностите на треперещата ми ръка и панасоник.
и така много щастлив концерт, малка хубава зала, най-отпред, никой не те блъска, можеш да ги пипнеш всичките, но няма защо, всичко виждаш, носят ти бира или взимат си бира и ти предлагат, жегата е непоносима в един момент, но това въобще не е важно, освен че си мислиш как нямаш нищо против за един студен дъжд или някой да те полее цялата с вода...
всичките перипети около и след концерта не са нужни за обяснения.
абе, просто бях много щастлива в тези 2 часа и толкова.
благодаря на петя за прекрасната торбичка, сега тя измести тази от прага и се радвам, че имам спомен от този концерт, днес си мислех колко щях да се ядосам, че не съм си взела нищо. но хората около теб усещат...
благодаря за билета на лудите пътуващи в момента към вкъщи (където "лудите" не е никак злонамерено, то тяхното просто си е лудница от така хубавата и невероятна, дълго уточнение стана това, но да...), наистина нямаше нужда, все пак може един ден да дойда и да ползвам аз вашите баня или под, или диван, а пък и вече съм го правила у асето.
този уикенд беше просто толкова дълъг, че чак сега мисля е време да свърши. забравих, че чаках този момент да дойде, може би цели 5 или 6 години, когато най-близките ти приятели влизат в стаята ти, правиш им кафе, закуска и е някак странно хубаво, че сте в тази стая. толкова сме свикнали да сме на 2000 и повече километра разстояние и да не си липсваме... а и накрая то нещата просто се случват. по-естествено не можеше да е, наистина.
feel good lost
again
lost and found:
не знам кой си е забравил единия лев в банята, но аз нямам такса :)
а и има една хубава бяла запалка на цветни балончета също до прозореца.
Няма коментари:
Публикуване на коментар