its all gonna break

и се радвам:
че се прибирам
че вече има план за събота вечер
че ще летя до морето
че няма да е някак сложно и така. просто ми е радостно, хубаво, емоционално, екзалтирано и малко, леко лигаво сънено.
след една седмица, ще се събудя вкъщи, ще се радвам на кафето с компания, ще лежа на плажа при хубаво време и първите няколко дни няма да правя нищо, няма да пиша домашната, няма да уча за изпита през септември.
искам този път да е някак различно, не знам как, но някак. където някак може и да е никак :).
най-важното, което знам за вкъщи и което винаги ще ме връща там, е спокойствието. достигането на морето с бърза крачка за 15 минути и всичко останало може би за малко повече или пък по-малко...
не мислиш за разписания на автобуси, влакове...
да, бургас е прекрасен, аз може да си мисля, че не мога да живея в този град по-дълго от година, но може и да се лъжа, дано не ми се налага да разбирам... :)
и така събота вечер ще ме водят на depeche mode парти, ха, това ми е някак смешно, просто защото не съм ги слушала от години... снощи си мислех, как ще се облека във възможно най-шареното, което успея да намеря в гардероба си, което не е особено лесно пък хаха, но да. черната фаза е отдавна out при мен... таа... see you there!

("Being emotionally connected to someone is one of the most important things at all." K.D.)