след 10 години.
забравих, че днес е концертът. когато видях плаката си помислих: и двете ще бъдат там. не ги попитах дори. забравих като цяло, че е тази вечер.
чувствам се все едно сме завършили едно наше си училище. ревали сме си по рамената. напивали сме се. някой са се правили на лели на други. играли сме си със свещите в о!шипка. били сме много щастливи заедно. и някак като всяко минало не искаш да го повтаряш, не искаш да се връщаш там. но то е едно топло и усмихнато място, където винаги би се връщал ей така за момент, за да потанцуваш, за да си спомниш, защото е било много, много хубаво. и там можем да се лигавим като 14, 18, 19 годишни...
сорри, но мога веднъж в годината да съм сантиментално глупава, айде сега... наздраве!
и така, ако не беше този албум може би нямаше да ги познавам.
нямаше да има без любов (за мен и ири)
нямаше да има сладоледена изненада и среща на тИлИфоните
нямаше да има 10 години след това, толкова по-хубави концерти...
може би.
и да, трябваше да съм там и да припявам тази вечер. но по-важното сега е, че когато забравиш има кой да ти напомни да не забравяш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар