a perfect day elise

ей така нямах време да мисля за този концерт, да го чакам, да броя дните, часовете и да съм нетърпелива до лудост през 30те минути преди да започне. даже май беше час. нямаше подгряваща група, което май беше перфектно! всичко преди пи джей би било само досадно и нищо повече.
беше ми смешно когато влязох, подминавайки опашка от около 100-150 човека. и наистина си казах името и хоп бях вече вътре и то още едно празно такова, оградата ти се усмихва, бирата те поздравява.
стоях ей така и се чудех за кое по-напред да мисля, да си пожелавам ли песни, да си представям ли как ще излезе и къде ще стои. макар че се усетих как съм застанала от грешната страна, понеже имаше една бяла кърпичка на единия микрофон, нейния. но реших, че не искам да съм толкова близо.
в един момент излезе. посредата на концерта се усетих, че нищо не каза на публиката, но всъщност това ми беше толкова все едно. на c'mon billy ми стана еднo ужасно тъжно за момент, но после бързо премина на другата крайност. тази песен съм чувала да я пее катето толкова прекрасно, че си помислих, сега, сега трябва да й се обадя. интересното беше колко много си проличаha различните фази на пи джей, някои от новите песни песни бяха много хубави на живо, други пък не. то и без това последните два албума са доста, доста различни. няма как да не се усеща. но да, час и 20 минути туптящо щастие, ей така си трептиш на място... и навръщане видях светулка! ах, някак ми писна да повтарям прекрасно, прекрасно, еми прекрасно пък.
и сега един емоционален спирит и после хайде вече да има някакъв рх, че ми се пътува. ходи ми се в прага много! много!